завеехте

Речник на българския език

1. завеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

завеехте е производна форма на завея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

завеехте е производна форма на завея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. завеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

завеехте е производна форма на завея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).