завели

Речник на българския език

1. завели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

завели е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

завели е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. завели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

завели е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. завели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

завели е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

5. завели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

завели е производна форма на заведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. завели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

завели е производна форма на заведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).