завявам

Речник на българския език

завя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

завя̀ваш, несв. и завѐя, св.
1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър.
2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите.
3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката.
завявам се/завея се.Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.

Грешни изписвания (3)

  • завявъм
  • зъвявам
  • зъвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вя-вам за-вя-ва-ме
2 лице за-вя-ваш за-вя-ва-те
3 лице за-вя-ва за-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вя-вах за-вя-вах-ме
2 лице за-вя-ва за-вя-вах-те
3 лице за-вя-ва за-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-вя-вах за-вя-вах-ме
2 лице за-вя-ва-ше за-вя-вах-те
3 лице за-вя-ва-ше за-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице завявал е завявала е завявало е завявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завявал бях завявала бях завявало бяхме завявали
2 лице беше завявал беше завявала беше завявало бяхте завявали
3 лице беше завявал беше завявала беше завявало бяха завявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завявам ще завяваме
2 лице ще завяваш ще завявате
3 лице ще завява ще завяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завявал ще съм завявала ще съм завявало ще сме завявали
2 лице ще си завявал ще си завявала ще си завявало ще сте завявали
3 лице ще е завявал ще е завявала ще е завявало ще са завявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завявам щяхме да завяваме
2 лице щеше да завяваш щяхте да завявате
3 лице щеше да завява щяха да завяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завявал щях да съм завявала щях да съм завявало щяхме да сме завявали
2 лице щеше да си завявал щеше да си завявала щеше да си завявало щяхте да сте завявали
3 лице щеше да е завявал щеше да е завявала щеше да е завявало щяха да са завявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завявал била съм завявала било съм завявало били сме завявали
2 лице бил си завявал била си завявала било си завявало били сте завявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завявам щяла съм да завявам щяло съм да завявам щели сме да завяваме
2 лице щял си да завяваш щяла си да завяваш щяло си да завяваш щели сте да завявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завявал щяла съм да съм завявала щяло съм да съм завявало щели сме да сме завявали
2 лице щял си да си завявал щяла си да си завявала щяло си да си завявало щели сте да сте завявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завявал бих завявала бих завявало бихме завявали
2 лице би завявал би завявала би завявало бихте завявали
3 лице би завявал би завявала би завявало биха завявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вя-вай за-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вя-вал
непълен член за-вя-ва-лия
пълен член за-вя-ва-ли-ят
женски род за-вя-ва-ла
членувано за-вя-ва-ла-та
среден род за-вя-ва-ло
членувано за-вя-ва-ло-то
множествено число за-вя-ва-ли
членувано за-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вя-вал
женски род за-вя-ва-ла
среден род за-вя-ва-ло
множествено число за-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вя-ващ
непълен член за-вя-ва-щия
пълен член за-вя-ва-щи-ят
женски род за-вя-ва-ща
членувано за-вя-ва-ща-та
среден род за-вя-ва-що
членувано за-вя-ва-що-то
множествено число за-вя-ва-щи
членувано за-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-вя-вай-ки