завеяла

Речник на българския език

1. завеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завеяла е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

завеяла е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ж. р.).