завеели

Речник на българския език

1. завеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеели е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завеели е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. завеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеели е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. завеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завеели е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. завеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеели е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. завеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завеели е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).