завяхте

Речник на българския език

1. завяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

завяхте е производна форма на завея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

завяхте е производна форма на завея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).