щяла съм да завея

Речник на българския език

1. щяла съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. щяла съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).