завеем

Речник на българския език

1. завеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

завеем е производна форма на завея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. завеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

завеем е производна форма на завея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. завеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

завеем е производна форма на завея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).