завялото

Речник на българския език

1. завялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

завялото е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. завялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

завялото е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).