щяла съм да съм завяла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм завяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм завяла е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм завяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм завяла е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).