дупя

Речник на българския език

дупя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дупъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ду-пя ду-пим
2 лице ду-пиш ду-пи-те
3 лице ду-пи ду-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ду-пих ду-пих-ме
2 лице ду-пи ду-пих-те
3 лице ду-пи ду-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ду-пех ду-пех-ме
2 лице ду-пе-ше ду-пех-те
3 лице ду-пе-ше ду-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупил съм дупила съм дупило съм дупили сме
2 лице дупил си дупила си дупило си дупили сте
3 лице дупил е дупила е дупило е дупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дупил бях дупила бях дупило бяхме дупили
2 лице беше дупил беше дупила беше дупило бяхте дупили
3 лице беше дупил беше дупила беше дупило бяха дупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дупя ще дупим
2 лице ще дупиш ще дупите
3 лице ще дупи ще дупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дупил ще съм дупила ще съм дупило ще сме дупили
2 лице ще си дупил ще си дупила ще си дупило ще сте дупили
3 лице ще е дупил ще е дупила ще е дупило ще са дупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дупя щяхме да дупим
2 лице щеше да дупиш щяхте да дупите
3 лице щеше да дупи щяха да дупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дупил щях да съм дупила щях да съм дупило щяхме да сме дупили
2 лице щеше да си дупил щеше да си дупила щеше да си дупило щяхте да сте дупили
3 лице щеше да е дупил щеше да е дупила щеше да е дупило щяха да са дупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупел съм дупела съм дупело съм дупели сме
2 лице дупел си дупела си дупело си дупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупил съм дупила съм дупило съм дупили сме
2 лице дупил си дупила си дупило си дупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дупил била съм дупила било съм дупило били сме дупили
2 лице бил си дупил била си дупила било си дупило били сте дупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дупя щяла съм да дупя щяло съм да дупя щели сме да дупим
2 лице щял си да дупиш щяла си да дупиш щяло си да дупиш щели сте да дупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дупил щяла съм да съм дупила щяло съм да съм дупило щели сме да сме дупили
2 лице щял си да си дупил щяла си да си дупила щяло си да си дупило щели сте да сте дупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дупил бих дупила бих дупило бихме дупили
2 лице би дупил би дупила би дупило бихте дупили
3 лице би дупил би дупила би дупило биха дупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ду-пи ду-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ду-пен
непълен член ду-пе-ния
пълен член ду-пе-ни-ят
женски род ду-пе-на
членувано ду-пе-на-та
среден род ду-пе-но
членувано ду-пе-но-то
множествено число ду-пе-ни
членувано ду-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-пил
непълен член ду-пи-лия
пълен член ду-пи-ли-ят
женски род ду-пи-ла
членувано ду-пи-ла-та
среден род ду-пи-ло
членувано ду-пи-ло-то
множествено число ду-пи-ли
членувано ду-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-пел
женски род ду-пе-ла
среден род ду-пе-ло
множествено число ду-пе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-пещ
непълен член ду-пе-щия
пълен член ду-пе-щи-ят
женски род ду-пе-ща
членувано ду-пе-ща-та
среден род ду-пе-що
членувано ду-пе-що-то
множествено число ду-пе-щи
членувано ду-пе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ду-пей-ки