бил си дупил

Речник на българския език

1. бил си дупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си дупил е производна форма на дупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).