дупила съм

Речник на българския език

1. дупила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

дупила съм е производна форма на дупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

дупила съм е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).