било е дупило

Речник на българския език

1. било е дупило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е дупило е производна форма на дупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).