бил съм дупил

Речник на българския език

1. бил съм дупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм дупил е производна форма на дупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).