дупил
1.
дупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дупил
е производна форма
на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дупил
е производна форма
на дупя (мин. деят. св. прич. м. р.).