дупил

Речник на българския език

1. дупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупил е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупил — мин. деят. св. прич. м. р.

дупил е производна форма на дупя (мин. деят. св. прич. м. р.).