била дупила

Речник на българския език

1. била дупила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била дупила е производна форма на дупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).