дупило е

Речник на българския език

1. дупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупило е е производна форма на дупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупило е е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).