дупила е

Речник на българския език

1. дупила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупила е е производна форма на дупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупила е е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).