дупела

Речник на българския език

1. дупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупела е производна форма на дупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дупела е производна форма на дупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).