дупи

Речник на българския език

1. дупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дупи е производна форма на дупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дупи е производна форма на дупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дупи е производна форма на дупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дупи — повелително наклонение, ед. ч.

дупи е производна форма на дупя (повелително наклонение, ед. ч.).