щяла съм да дупя

Речник на българския език

1. щяла съм да дупя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да дупя е производна форма на дупя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).