щял съм да съм дупил

Речник на българския език

1. щял съм да съм дупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм дупил е производна форма на дупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).