дупил си

Речник на българския език

1. дупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дупил си е производна форма на дупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дупил си е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).