доизрека

Речник на българския език

доизрека преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-из-ре-ка до-из-ре-чем
2 лице до-из-ре-чеш до-из-ре-че-те
3 лице до-из-ре-че до-из-ре-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-из-ре-кох до-из-ре-кох-ме
2 лице до-из-ре-че до-из-ре-кох-те
3 лице до-из-ре-че до-из-ре-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-из-ре-чах до-из-ре-чах-ме
2 лице до-из-ре-че-ше до-из-ре-чах-те
3 лице до-из-ре-че-ше до-из-ре-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизрекъл съм доизрекла съм доизрекло съм доизрекли сме
2 лице доизрекъл си доизрекла си доизрекло си доизрекли сте
3 лице доизрекъл е доизрекла е доизрекло е доизрекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доизрекъл бях доизрекла бях доизрекло бяхме доизрекли
2 лице беше доизрекъл беше доизрекла беше доизрекло бяхте доизрекли
3 лице беше доизрекъл беше доизрекла беше доизрекло бяха доизрекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доизрека ще доизречем
2 лице ще доизречеш ще доизречете
3 лице ще доизрече ще доизрекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доизрекъл ще съм доизрекла ще съм доизрекло ще сме доизрекли
2 лице ще си доизрекъл ще си доизрекла ще си доизрекло ще сте доизрекли
3 лице ще е доизрекъл ще е доизрекла ще е доизрекло ще са доизрекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доизрека щяхме да доизречем
2 лице щеше да доизречеш щяхте да доизречете
3 лице щеше да доизрече щяха да доизрекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доизрекъл щях да съм доизрекла щях да съм доизрекло щяхме да сме доизрекли
2 лице щеше да си доизрекъл щеше да си доизрекла щеше да си доизрекло щяхте да сте доизрекли
3 лице щеше да е доизрекъл щеше да е доизрекла щеше да е доизрекло щяха да са доизрекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизречал съм доизречала съм доизречало съм доизречали сме
2 лице доизречал си доизречала си доизречало си доизречали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизрекъл съм доизрекла съм доизрекло съм доизрекли сме
2 лице доизрекъл си доизрекла си доизрекло си доизрекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доизрекъл била съм доизрекла било съм доизрекло били сме доизрекли
2 лице бил си доизрекъл била си доизрекла било си доизрекло били сте доизрекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доизрека щяла съм да доизрека щяло съм да доизрека щели сме да доизречем
2 лице щял си да доизречеш щяла си да доизречеш щяло си да доизречеш щели сте да доизречете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доизрекъл щяла съм да съм доизрекла щяло съм да съм доизрекло щели сме да сме доизрекли
2 лице щял си да си доизрекъл щяла си да си доизрекла щяло си да си доизрекло щели сте да сте доизрекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доизрекъл бих доизрекла бих доизрекло бихме доизрекли
2 лице би доизрекъл би доизрекла би доизрекло бихте доизрекли
3 лице би доизрекъл би доизрекла би доизрекло биха доизрекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-из-ре-чи до-из-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-из-ре-чен
непълен член до-из-ре-че-ния
пълен член до-из-ре-че-ни-ят
женски род до-из-ре-че-на
членувано до-из-ре-че-на-та
среден род до-из-ре-че-но
членувано до-из-ре-че-но-то
множествено число до-из-ре-че-ни
членувано до-из-ре-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-ре-къл
непълен член до-из-рек-лия
пълен член до-из-рек-ли-ят
женски род до-из-рек-ла
членувано до-из-рек-ла-та
среден род до-из-рек-ло
членувано до-из-рек-ло-то
множествено число до-из-рек-ли
членувано до-из-рек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-ре-чал
женски род до-из-ре-ча-ла
среден род до-из-ре-ча-ло
множествено число до-из-ре-ча-ли