доизрекли

Речник на българския език

1. доизрекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизрекли е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизрекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизрекли е производна форма на доизрека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).