доизречете

Речник на българския език

1. доизречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доизречете е производна форма на доизрека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизречете — повелително наклонение, мн. ч.

доизречете е производна форма на доизрека (повелително наклонение, мн. ч.).