доизрекла

Речник на българския език

1. доизрекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизрекла е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизрекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизрекла е производна форма на доизрека (мин. деят. св. прич. ж. р.).