доизречали

Речник на българския език

1. доизречали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизречали е производна форма на доизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизречали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизречали е производна форма на доизрека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).