доизрекло е

Речник на българския език

1. доизрекло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизрекло е е производна форма на доизрека (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизрекло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизрекло е е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).