доизречал

Речник на българския език

1. доизречал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизречал е производна форма на доизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизречал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизречал е производна форма на доизрека (мин. деят. несв. прич. м. р.).