доизречала

Речник на българския език

1. доизречала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизречала е производна форма на доизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизречала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизречала е производна форма на доизрека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).