доизрекла е

Речник на българския език

1. доизрекла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизрекла е е производна форма на доизрека (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизрекла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизрекла е е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).