доизречало

Речник на българския език

1. доизречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизречало е производна форма на доизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизречало е производна форма на доизрека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).