доизречало
1.
доизречало —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доизречало
е производна форма
на доизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
доизречало —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
доизречало
е производна форма
на доизрека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).