доизрекло

Речник на българския език

1. доизрекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизрекло е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизрекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизрекло е производна форма на доизрека (мин. деят. св. прич. ср. р.).