доизрекло
1.
доизрекло —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доизрекло
е производна форма
на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
доизрекло —
мин. деят. св. прич. ср. р.
доизрекло
е производна форма
на доизрека (мин. деят. св. прич. ср. р.).