доизрекъл

Речник на българския език

1. доизрекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизрекъл е производна форма на доизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизрекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

доизрекъл е производна форма на доизрека (мин. деят. св. прич. м. р.).