възпротивя се

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-п-ро-ти-вя	въз-п-ро-ти-вим
2 лице	въз-п-ро-ти-виш	въз-п-ро-ти-ви-те
3 лице	въз-п-ро-ти-ви	въз-п-ро-ти-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-п-ро-ти-вих	въз-п-ро-ти-вих-ме
2 лице	въз-п-ро-ти-ви	въз-п-ро-ти-вих-те
3 лице	въз-п-ро-ти-ви	въз-п-ро-ти-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-п-ро-ти-вях	въз-п-ро-ти-вях-ме
2 лице	въз-п-ро-ти-ве-ше	въз-п-ро-ти-вях-те
3 лице	въз-п-ро-ти-ве-ше	въз-п-ро-ти-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпротивил съм	възпротивила съм	възпротивило съм	възпротивили сме
2 лице	възпротивил си	възпротивила си	възпротивило си	възпротивили сте
3 лице	възпротивил е	възпротивила е	възпротивило е	възпротивили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възпротивил	бях възпротивила	бях възпротивило	бяхме възпротивили
2 лице	беше възпротивил	беше възпротивила	беше възпротивило	бяхте възпротивили
3 лице	беше възпротивил	беше възпротивила	беше възпротивило	бяха възпротивили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възпротивя	ще възпротивим
2 лице	ще възпротивиш	ще възпротивите
3 лице	ще възпротиви	ще възпротивят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възпротивил	ще съм възпротивила	ще съм възпротивило	ще сме възпротивили
2 лице	ще си възпротивил	ще си възпротивила	ще си възпротивило	ще сте възпротивили
3 лице	ще е възпротивил	ще е възпротивила	ще е възпротивило	ще са възпротивили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възпротивя	щяхме да възпротивим
2 лице	щеше да възпротивиш	щяхте да възпротивите
3 лице	щеше да възпротиви	щяха да възпротивят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възпротивил	щях да съм възпротивила	щях да съм възпротивило	щяхме да сме възпротивили
2 лице	щеше да си възпротивил	щеше да си възпротивила	щеше да си възпротивило	щяхте да сте възпротивили
3 лице	щеше да е възпротивил	щеше да е възпротивила	щеше да е възпротивило	щяха да са възпротивили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпротивял съм	възпротивяла съм	възпротивяло съм	възпротивели сме
2 лице	възпротивял си	възпротивяла си	възпротивяло си	възпротивели сте
3 лице	въз-п-ро-ти-вял възпротивял е	въз-п-ро-ти-вя-ла възпротивяла е	въз-п-ро-ти-вя-ло възпротивяло е	въз-п-ро-ти-ве-ли възпротивели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпротивил съм	възпротивила съм	възпротивило съм	възпротивили сме
2 лице	възпротивил си	възпротивила си	възпротивило си	възпротивили сте
3 лице	въз-п-ро-ти-вил възпротивил е	въз-п-ро-ти-ви-ла възпротивила е	въз-п-ро-ти-ви-ло възпротивило е	въз-п-ро-ти-ви-ли възпротивили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възпротивил	била съм възпротивила	било съм възпротивило	били сме възпротивили
2 лице	бил си възпротивил	била си възпротивила	било си възпротивило	били сте възпротивили
3 лице	бил възпротивил бил е възпротивил	била възпротивила била е възпротивила	било възпротивило било е възпротивило	били възпротивили били са възпротивили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възпротивя	щяла съм да възпротивя	щяло съм да възпротивя	щели сме да възпротивим
2 лице	щял си да възпротивиш	щяла си да възпротивиш	щяло си да възпротивиш	щели сте да възпротивите
3 лице	щял да възпротиви щял е да възпротиви	щяла да възпротиви щяла е да възпротиви	щяло да възпротиви щяло е да възпротиви	щели да възпротивят щели са да възпротивят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възпротивил	щяла съм да съм възпротивила	щяло съм да съм възпротивило	щели сме да сме възпротивили
2 лице	щял си да си възпротивил	щяла си да си възпротивила	щяло си да си възпротивило	щели сте да сте възпротивили
3 лице	щял да е възпротивил щял е да е възпротивил	щяла да е възпротивила щяла е да е възпротивила	щяло да е възпротивило щяло е да е възпротивило	щели да са възпротивили щели са да са възпротивили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възпротивил	бих възпротивила	бих възпротивило	бихме възпротивили
2 лице	би възпротивил	би възпротивила	би възпротивило	бихте възпротивили
3 лице	би възпротивил	би възпротивила	би възпротивило	биха възпротивили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-п-ро-ти-ви	въз-п-ро-ти-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-п-ро-ти-вен
		непълен член	въз-п-ро-ти-ве-ния
		пълен член	въз-п-ро-ти-ве-ни-ят
	женски род		въз-п-ро-ти-ве-на
		членувано	въз-п-ро-ти-ве-на-та
	среден род		въз-п-ро-ти-ве-но
		членувано	въз-п-ро-ти-ве-но-то
множествено число			въз-п-ро-ти-ве-ни
		членувано	въз-п-ро-ти-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-п-ро-ти-вил
		непълен член	въз-п-ро-ти-ви-лия
		пълен член	въз-п-ро-ти-ви-ли-ят
	женски род		въз-п-ро-ти-ви-ла
		членувано	въз-п-ро-ти-ви-ла-та
	среден род		въз-п-ро-ти-ви-ло
		членувано	въз-п-ро-ти-ви-ло-то
множествено число			въз-п-ро-ти-ви-ли
		членувано	въз-п-ро-ти-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-п-ро-ти-вял
	женски род	въз-п-ро-ти-вя-ла
	среден род	въз-п-ро-ти-вя-ло
множествено число		въз-п-ро-ти-ве-ли