възпротивяло

Речник на българския език

1. възпротивяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивяло е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпротивяло е производна форма на възпротивя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).