възпротивял

Речник на българския език

1. възпротивял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивял е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпротивял е производна форма на възпротивя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).