било възпротивило

Речник на българския език

1. било възпротивило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възпротивило е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).