възпротивила

Речник на българския език

1. възпротивила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпротивила е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпротивила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възпротивила е производна форма на възпротивя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).