възпротивил е

Речник на българския език

1. възпротивил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивил е е производна форма на възпротивя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивил е е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).