възпротивели

Речник на българския език

1. възпротивели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпротивели е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпротивели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпротивели е производна форма на възпротивя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).