1. възпротивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възпротивил е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. възпротивил — мин. деят. св. прич. м. р.
възпротивил е производна форма на възпротивя се (мин. деят. св. прич. м. р.).