възпротивило си

Речник на българския език

1. възпротивило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпротивило си е производна форма на възпротивя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпротивило си е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).