възпротивявам се

Речник на българския език

възпротивя̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

възпротивя̀ваш се, несв. и възпротивя̀ се, св. Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви.

Грешни изписвания (15)

  • вазпротевявам се
  • вазпротевявъм се
  • вазпротивявам се
  • вазпротивявъм се
  • вазпрутевявам се
  • вазпрутевявъм се
  • вазпрутивявам се
  • вазпрутивявъм се
  • възпротевявам се
  • възпротевявъм се
  • възпротивявъм се
  • възпрутевявам се
  • възпрутевявъм се
  • възпрутивявам се
  • възпрутивявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-ти-вя-вам въз-п-ро-ти-вя-ва-ме
2 лице въз-п-ро-ти-вя-ваш въз-п-ро-ти-вя-ва-те
3 лице въз-п-ро-ти-вя-ва въз-п-ро-ти-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-ти-вя-вах въз-п-ро-ти-вя-вах-ме
2 лице въз-п-ро-ти-вя-ва въз-п-ро-ти-вя-вах-те
3 лице въз-п-ро-ти-вя-ва въз-п-ро-ти-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-ти-вя-вах въз-п-ро-ти-вя-вах-ме
2 лице въз-п-ро-ти-вя-ва-ше въз-п-ро-ти-вя-вах-те
3 лице въз-п-ро-ти-вя-ва-ше въз-п-ро-ти-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице възпротивявал е възпротивявала е възпротивявало е възпротивявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпротивявал бях възпротивявала бях възпротивявало бяхме възпротивявали
2 лице беше възпротивявал беше възпротивявала беше възпротивявало бяхте възпротивявали
3 лице беше възпротивявал беше възпротивявала беше възпротивявало бяха възпротивявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпротивявам ще възпротивяваме
2 лице ще възпротивяваш ще възпротивявате
3 лице ще възпротивява ще възпротивяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпротивявал ще съм възпротивявала ще съм възпротивявало ще сме възпротивявали
2 лице ще си възпротивявал ще си възпротивявала ще си възпротивявало ще сте възпротивявали
3 лице ще е възпротивявал ще е възпротивявала ще е възпротивявало ще са възпротивявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпротивявам щяхме да възпротивяваме
2 лице щеше да възпротивяваш щяхте да възпротивявате
3 лице щеше да възпротивява щяха да възпротивяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпротивявал щях да съм възпротивявала щях да съм възпротивявало щяхме да сме възпротивявали
2 лице щеше да си възпротивявал щеше да си възпротивявала щеше да си възпротивявало щяхте да сте възпротивявали
3 лице щеше да е възпротивявал щеше да е възпротивявала щеше да е възпротивявало щяха да са възпротивявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпротивявал била съм възпротивявала било съм възпротивявало били сме възпротивявали
2 лице бил си възпротивявал била си възпротивявала било си възпротивявало били сте възпротивявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпротивявам щяла съм да възпротивявам щяло съм да възпротивявам щели сме да възпротивяваме
2 лице щял си да възпротивяваш щяла си да възпротивяваш щяло си да възпротивяваш щели сте да възпротивявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпротивявал щяла съм да съм възпротивявала щяло съм да съм възпротивявало щели сме да сме възпротивявали
2 лице щял си да си възпротивявал щяла си да си възпротивявала щяло си да си възпротивявало щели сте да сте възпротивявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпротивявал бих възпротивявала бих възпротивявало бихме възпротивявали
2 лице би възпротивявал би възпротивявала би възпротивявало бихте възпротивявали
3 лице би възпротивявал би възпротивявала би възпротивявало биха възпротивявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ро-ти-вя-вай въз-п-ро-ти-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-ти-вя-вал
непълен член въз-п-ро-ти-вя-ва-лия
пълен член въз-п-ро-ти-вя-ва-ли-ят
женски род въз-п-ро-ти-вя-ва-ла
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-ла-та
среден род въз-п-ро-ти-вя-ва-ло
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-ло-то
множествено число въз-п-ро-ти-вя-ва-ли
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-ти-вя-вал
женски род въз-п-ро-ти-вя-ва-ла
среден род въз-п-ро-ти-вя-ва-ло
множествено число въз-п-ро-ти-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-ти-вя-ващ
непълен член въз-п-ро-ти-вя-ва-щия
пълен член въз-п-ро-ти-вя-ва-щи-ят
женски род въз-п-ро-ти-вя-ва-ща
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-ща-та
среден род въз-п-ро-ти-вя-ва-що
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-що-то
множествено число въз-п-ро-ти-вя-ва-щи
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-п-ро-ти-вя-вай-ки