възпротивявало съм

Речник на българския език

1. възпротивявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало съм е производна форма на възпротивявам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало съм е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпротивявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало съм е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).