възпротивявало

Речник на българския език

1. възпротивявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпротивявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпротивявало е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпротивявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпротивявало е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).