възпротивявал е

Речник на българския език

1. възпротивявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал е е производна форма на възпротивявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал е е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпротивявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал е е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).