възпротивявала

Речник на българския език

1. възпротивявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпротивявала е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпротивявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпротивявала е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпротивявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възпротивявала е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възпротивявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпротивявала е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).